Севгюлер Яшарова е на двадесет и осем години и е с напълно загубено зрение. Никога не е ходила на училище, но в нея прозира онова нещо, което често наричаме природна интелигентност. Преди две години й се ражда детенце. Тя му слага името Харун, което е харесала от турския сериал „Незабравимата” и това малко същество поставя началото на голяма промяна в нейния живот. „Когато бях бременна с Хари – казва тя – се чувствах много уплашена. Мислех, че трябва да го дам в някакъв дом. Нямам зад гърба си подкрепата нито на родители, нито на други близки хора. Когато бебето се роди разбрах, че никога няма да мога да се разделя с него.”
В нашия Център за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания получихме сигнал за Севгюлер през септември 2011 година. Тогава тя беше настанена в кризисен център заедно с детето. С помощта на асистент Севгюлер започна да посещава центъра. Като начало преподавателката Румяна Янева започна с нея занятия по полезни умения. Младата самотна майка трябваше да се научи на много неща: да поддържа свой дом, да се грижи за детето си, да може да готви и още много нови за нея умения.
В кризисния център се грижеха добре за нея и за детето й. Но предстоеше тя да го напусне и да заживее сама. От Съюза на слепите й предоставиха стая в общежитията към предприятие „Успех”. С активното съдействие на председателя на Софийската регионална организация на съюза на слепите Асен Алтънов, тази стая беше основно ремонтирана и обзаведена. Севгюлер нямаше нищо от рода на покъщнина. Преди да напусне кризисния център социална работничка попита Румяна Янева: „Можете ли да гарантирате, че тя ще се научи самостоятелно да се грижи за детето?” „Можем” – е бил краткият отговор на нашата преподавателка. От този отговор е зависело дали детето ще остане с майка си, или не.
Когато Севгюлер се настани в своята стая, тя беше изключително щастлива. Най-после на своя територия тя и детето. Първият рожден ден на Хари отбелязахме на балкона на нашия център. Имаше торта с една свещичка и много възторжено всички изпяха – „Happy birthday to you dear Harry.” Едва ли някой от нас, преподавателите, е бил на по-вълнуващо тържество.
Сега Севгюлер освен полезни умения, посещава уроци по ориентиране и мобилност при преподавателката Гергана Бързакова. От младата майка се очаква вече напълно самостоятелно да поддържа дома си, да се грижи за детето, нейното съкровено желание е сама да може да го заведе на детска градина, а по-късно и на училище. Ние сме й обещали това.
Севгюлер има подкрепата и на Националната потребителна кооперация на слепите, където е трудоустроена. Отново има асистент и пълна увереност, че ще може да се справи с всички предизвикателства в живота.
Неотдавна направихме нещо като екипна среща в нейния дом. Тя беше приготвила чудесни бутерки и разговаряше с нас за всички проблеми, които е имала. Севгюлер е един от най-ентусиазираните ни клиенти и животът за нея е училище, каквото много малко хора са посещавали.
Обучението на тази самотна майка ни даде увереност, че ние можем да научим и други слепи млади жени да се грижат самостоятелно за своите бебета. А нее е ли това едно от най-важните умения за всяка жена!