Когато присъствах на откриването на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания В София, като журналист, отразяващ събитието, аз нямах и представа, че един ден ще се нуждая от предоставяните там услуги в качеството си на клиент.
Ако човек е роден и раснал със зрителен проблем, той малко от малко приема това за даденост. Когато обаче установих, че през годините зрението ми неусетно е намаляло дотолкова, че вече не ми позволява да се чувствам сигурна при придвижването си из града, аз осъзнах, че ще ми се наложи да стана един от клиентите на ЦСРИ и да проведа сериозно обучение по мобилност и ориентиране. Може би защото започнах обучението си в зряла възраст, когато сериозните комплекси са оставени в младежките години, аз нямах нужда от консултации с психолог, с какъвто центърът разполага. Считам обаче че това е услуга от изключително значение за хората лишени от зрение, тъй като голяма част от тях имат огромна нужда преди всичко и на първо място да направят първата крачка към самостоятелността, прекрачвайки коварната бариера на собствените си комплекси. Именно тази първа крачка, може би, е най-трудната, защото без нея движението в света без зрение е практически неосъществимо. Освен комплексите си от белия бастун, незрящитехора, а особено тези, които по някаква причина са изгубили зрението си по-късно се сблъскват с още една сериозна бариера – първичният физически страх, породен от вродения инстинкт за самосъхранение. Именно тук ролята на психолога е решаваща за коренната промяна на начина на мислене на тези хора, за постепенното им убеждаване, че те могат и при огромно желание и силна воля ще бъдат пълноценни и самостоятелни.
Както казах, при мен нуждата от психологическа помощ бе отпаднала, но помощта, която получавам и до сега от изключително опитния инструктор по мобилност и ориентиране е наистина незаменима, тъй като се оказа, че при самостоятелното си придвижване по улиците, незрящият човек може да ползва стотици трайни ориентири, които иначе не забелязваме в ежедневието си.
Малко по-късно, Центърът организира и езикови курсове по английски. Тази новина лично аз посрещнах с възторг, тъй-като години по-рано опитвах да изучавам английски език, чрез платени частни уроци, но за жалост се наложи да спра, тъй-като не издържах финансово.
С радост се записах в курса по английски език и в момента без излишна скромност мога да кажа, че за мен се отвори един съвършено нов свят. Благодарение на квалифицираното преподаване по система, специално адаптирана за обучение на слепи хора, аз свободно контактувам чрез интернет с хора от много страни, хора, които за мен са били като от друга планета, поради езиковата бариера. Усещането е наистина невероятно. Все още не мога да повярвам че говоря английски, въпреки че вече посещавам курса за третото ниво.
По този начин, ЦСРИ отвори за мен поне две нови възможности: възможността да бъда независима, като вече смело се придвижвам сама без каквито и да било притеснения и възможността да се обогатявам с нови знания и контакти с хора по целия свят, а защо не и допълнителна квалификация при евентуално намиране на работа.
Следващата стъпка, която смятам да предприема ще бъде повишаване на нивото на компютърните ми познания, чрез включване в курс за изучаване на някои по-сложни компютърни програми.
За няколкото години, в които посещавам центъра в качеството си на клиент, аз се запознах с много интересни и стойностни хора, с които се сприятелихме и сега всяко отиване до там, което правя самостоятелно с бял бастун, за мен винаги е едно приятно изживяване. Благодаря на всички специалисти и ръководители на Центъра, защото сега, след няколко години обучение аз напълно осъзнавам огромното му значение за мен и виждам изключителните промени, които благодарение на него настъпват в живота ми.
Марина Петкова