Когато присъствах на откриването на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания В София, като журналист, отразяващ събитието, аз нямах и представа, че един ден ще се нуждая от предоставяните там услуги в качеството си на клиент.

От тази учебна година в ЦСРИ всеки потребител, който се обучава по ориентиране и мобилност, ще пие чаша шампанско с директора на центъра Йордан Младенов и преподавателя в деня, когато за пръв път дойде от дома си до центъра самостоятелно. Имайки предвид трудностите по маршрута в района около ЦСРИ, ние имаме увереност, че всеки незрящ, който може да дойде при нас без придружител, ще бъде в състояние да се движи по много други маршрути в столицата.

Едва ли някой от нас, преподавателите ,постъпвайки на работа тук, е предполагал, че освен късно ослепели български граждани, ще се обучават незрящи чужденци, които по една или друга причина живеят в България. За двугодишния период от нашето съществуване при нас пристигнаха заповеди на двама късно ослепели чуждестранни граждани с едно и също желание – обучение по компютри.
Избрахме да ви разкажем историята на Еман Уилям от Ирак, която заедно с нейната сестра Ханан, също незряща и брат им Алла живеят вече четиринайсет години в нашата страна.

Севгюлер Яшарова е на двадесет и осем години и е с напълно загубено зрение. Никога не е ходила на училище, но в нея прозира онова нещо, което често наричаме природна интелигентност. Преди две години й се ражда детенце. Тя му слага името Харун, което е харесала от турския сериал „Незабравимата” и това малко същество поставя началото на голяма промяна в нейния живот. „Когато бях бременна с Хари – казва тя – се чувствах много уплашена. Мислех, че трябва да го дам в някакъв дом. Нямам зад гърба си подкрепата нито на родители, нито на други близки хора.