Едва ли някой от нас, преподавателите ,постъпвайки на работа тук, е предполагал, че освен късно ослепели български граждани, ще се обучават незрящи чужденци, които по една или друга причина живеят в България. За двугодишния период от нашето съществуване при нас пристигнаха заповеди на двама късно ослепели чуждестранни граждани с едно и също желание – обучение по компютри.
Избрахме да ви разкажем историята на Еман Уилям от Ирак, която заедно с нейната сестра Ханан, също незряща и брат им Алла живеят вече четиринайсет години в нашата страна.
„Дойдохме тук през 1999 г., но преди това изминахме много труден и дълъг път. Тримата решихме да избягаме от Ирак, защото животът за християните беше много труден там. Живяхме три години в Йордания, а след това за кратко време се разпръснахме. Брат ми беше известно време в Турция, аз в Йордания, а сестра ми – в Сирия. Пръв пристигна брат ми тук, след това сестра ми и последна аз. Много пъти са ме питали защо България? Избрахме това място на късмет и както често пъти обичам да казвам, Господ ни изпрати, той избра това място. Тук се чувстваме много добре, защото живеем свободно, ние сме православни християни, а и брат ми специализира неврохирургия в момента. И Надали ще си тръгнем някога оттук!”
Еман завършва висшето си образование инженерна геология в университет в Багдат и известно време работи в лаборатория. Освен арабски тя говори английски и френски език. Проблемът със загубата на зрението й започва още през 1986 г. и дори в момента още се влошава. Много е любознателна, и докато е виждала, е обичала да чете много книги на английски и френски.
През юни месец, 2012 г. тя започна да посещава компютърен курс при Румяна Димитрова.
„Когато дойдох при вас, аз не можех да правя нищо с компютъра, нямах никаква идея, единствено знаех думата компютър. Много ми беше трудно в началото и дори казвах на Румяна, че да работя с компютър е моя мечта, която бих желала да реализирам някой ден. Тя ме обучаваше на английски, защото не владея добре български. Много рядко го използвам. Аз имам и частичен слухов проблем и затова се чувствах по-сигурна, че ще разбирам по-добре материала, ако обучението ми се извършва на английски. Много съм щастлива, защото свободно използвам скайп, за да мога да поддържам контакти със сестра ми, която живее в Ирак и другия ми брат, който е в Америка. Вече използвам и електронна поща, но тук помага брат ми, Алла, защото владее български перфектно, а и повечето писма изпращам на приятелите си от България. Изключително съм доволна, мога да търся информация, благодарение на уменията си за работа с Интернет.”
За работата с Еман преподавателката й споделя: „Още при първата ни среща усетих, че много ще си допаднем, но бях доста притеснена дали ще постигнем нещо, защото директорът на центъра Г-н Младенов когато ми я представи, ми заяви, че тя ще се обучава при мен, но на английски език. Да си призная, първоначално се стъписах, тъй като не практикувам често английския си език, а какво остава да преподавам на някого! Приех това предизвикателство. В началото ми беше изключително трудно, налагаше се на част от групата да обяснявам на български език, а след това, същото нещо трябваше да повторя на английски. Но, заедно с Еман и брат й решихме, че за нея ще бъде много полезно, освен груповите занятия да работим индивидуално поне още два часа допълнително в седмицата. Сега с гордост мога да заявя, че съм удовлетворена от работата ни, защото постигнахме целта си Еман да използва компютъра, това за нея е единственото средство, с което тя може да чете книги и да има достъп до всякаква информация. Категорично мога да кажа, че в досегашната ми практика като преподавател, Еман най-редовно посещаваше занятията и много отговорно се отнасяше към обучението си.”
Попитахме г-жа Уилям как се е чувствала в група с двама българи, с които тя се опитва да говори на български макар и трудно: „Много добре се чувствах в тази група. Преди всичко бързо се сприятелихме и през цялото време бяхме много сплотени. За мен това не беше само компютърен курс, а донякъде и езиков, защото можех да слушам повече българска реч. Надявам се, че след края на курса ще запазим приятелството си. Като цяло това беше много полезно за мен – съчетанието компютърно обучение и български език. Сега посещавам курс и по английски за напреднали, което е добре за мен, за да подобря уменията си,. Да затвърдя граматиката, а и да науча нови думи. Аз съм учила английски като дете, така че човек винаги може да научи нещо ново. И в групата по английски език всички са чудесни!”
На всеки празник сестрата на Еман, Ханан, украсява с голямо желание помещенията на центъра и регионалната организация, като сама изработва изключително оригинални украшения. Винаги успява да създаде неповторима предпразнична атмосфера.
Екипът на центъра гарантира на клиентите си, че след приключване на обучението им, ще запази контактите си с тях и при организиране на различни събития, всеки един е винаги добре дошъл!