Едно от най-големите предизвикателства пред хората загубили зрение е придобиването на умения за самостоятелно придвижване. Те може перфектно да владеят техниката за ползване на белия бастун, но градската среда да бъде такава, че да крие много опасности за тях. За разлика от инвалидите на колички, незрящите хора нямат нужда от рампи и асансьори, но за тях е жизнено важно да има тактилни линии за ориентиране.
В столичното метро вече на всички станции има линия с точков релеф, която очертава ръба на перона. Подобни линии са поставени на някои места преди стълби. Слепият човек знае, че докосне ли ги, следва препятствие.Никъде няма обаче водещи линии от друг вид, показващи къде е безопасно да се върви. Те имат релеф с надлъжни черти и са широко разпространени във всички обществени сгради и пешеходни зони в другите европейски страни.
В момента за да се движи в метрото, слепият човек следва линията, която ограничава ръба на перона. Това е доста опасно, но той няма друг ориентир. Практиката е в средата, където е най-безопасно да има друга линия от втория вид с надлъжни черти.
Трагичното е, че и там, където сега се правят реконструкции, не се предвиждат подобни ориентири. Въпреки водените разговори за достъпност на Женския пазар, той беше открит без да има водещи линии. Същото е положението на пешеходната зона на булевард „Витошка”. Тези пешеходни зони са пълни с препятствия и придвижването по тях е свързано с много напрежение за незрящите хора. Иначе и те искат като другите граждани на столицата да изпитат удоволствие от разходката по централните части. В наредба№ 4 на МРРБ от 2009 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, ясно и категорично е записано що е „достъпна среда“ и що е „достъпен маршрут в урбанизираните територии“, а именно – това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно, в първия случай, а във втория е пътят на придвижване, който всички хора могат да ползват свободно и самостоятелно, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, но явно никой не се съобразява с тях и, което е по-лошото, няма никакви последствия за тези, които не ги спазват.
Сега единствено на перон№ 6 на Централна гара – София, която е в реконструкция, са направени водещи линии. Това засега е единственото място в България, където незрящият може да бъде спокоен. Все пак трябва да подчертаем, че в столицата положението е много по-добро от останалите градове в страната. Има места, където незрящ човек въобще не може да се движи сам.
Акцентът днес е достъпната среда, но това съвсем не означава, че другите проблеми на невиждащите граждани са решени. Все още 90% от тях в работоспособна възраст са безработни. Специалните предприятия фалираха и държавата не направи нищо, за да ги спаси. В същото време нищо друго не беше предложено на слепите граждани. На идеята някогашните специални предприятия да имат гарантирани поръчки от държавата се отговаряше, че това е в разрез с принципите на пазарната икономика. В Съединените щати химикалките „Skilcraft”, използвани в институциите на федералното правителство и армията се сглобяват само от слепи работници. Правителството плаща за тях всяка година по 5 милиона долара. Интересно в САЩ има ли или няма пазарна икономика?
Проблемите са много, но решаването им върви толкова бавно, че и най-търпеливият човек би загубил търпение.